Война

Война

Войната е конфликт между политически формирования (държавни, племенни, политически групировки и др.), преминаващ под формата на военни (бойни) действия между техните въоръжени сили. Като правило, войната има за цел да наложи на опонента си своята воля. Според формулировката на Клаузевиц, “войната представлява продължение на политиката с други средства”. Основното средство за постигане целите на войната е организираната въоръжена борба и тя има главно и решаващо значение. Допълнително значение имат и другите форми на борба, като например, икономически, дипломатически, идеологически, информационни и др. подобни. В този смисъл войната е организирано въоръжено насилие, целта на което е постигане на политически цели. Тоталната война е въоръжено насилие, доведено до краен предел. Основното средство на войната е армията.

Военните автори обикновено определят войната като въоръжен конфликт, в който съперничещите групи притежават достатъчно равни сили, за да направят изхода на сражението неопределим. Военните конфликти на „силните във военно отношение страни“, с племена на примитивно ниво на развитие, се наричат умиротворителни; военните експедиции или усвояването на нови територии от малки държавици са интервенции или репресии; с вътрешни групировки – въстания или метежи. При подобни инциденти, ако съпротивлението се окаже достатъчно силно или продължително във времето, могат да достигнат достатъчен размах, за да бъдат класифицирани като “война”.

Причини за възникване на войните и техните класификации

Основната причина за възникване на войните е стремежа на политическите сили да използват въоръжената борба за постигане на различни външно и вътрешно политически цели. С възникването през ХІХ век на масови армии, важен инструмент за мобилизацията на населението стана ксенофобията (ненавистта, нетърпимостта към когото и да е или каквото и да е чуждо, непознато, непривично; възприемане на чуждото като непонятно, недостижимо и затова като опасно и враждебно.) На такава основание е лесно да се разпали национална, религиозна или социална вражда и затова от втората половина на ХІХ век ксенофобията служи като основен инструмент за разпалването на войни, насочване на агресия, за определени манипулации на масите вътре в държавата и др. подобни. От друга страна, европейските общества, преживели разрушителните войни на ХХвек, започнаха да се стремят да живеят в мир. Много често членовете на такива общества живеят в страх от всякакви сътресения. Пример може да бъде идеологемата “Само да няма война”, преобладаваща в обществото след приключването на най-разрушителната война на ХХ век – Втората световна война.

По своя мащаб войните се делят на световни и локални (конфликти). Важно значение има също и деленето на войните на “външни” и “вътрешни”.

Поведенчески теории

Психолозите, например Е.Дурбан и Джон Боули, твърдят, че агресията у хората е вродена. Тя се подхранва със сублимация и проекция когато човекът превръща своето недоволство в предубеждение и ненавист към други раси, религии, нации или идеологии. Съгласно дадената теория, държавата създава и съхранява определен порядък в местното общество и в същото време създава възможност за агресия под формата на война. Ако войната се явява неразделима част от човешката натура, както предполагат множество психологични теории, то никога няма да ни се отдаде напълно да я надживеем.

Италианският психоаналитик Франко Форнари, последовател на Мелани Клейн, предполага, че войната се явява параноидална или проекционна форма на тъгата , утвърждава, че войната и насилието се развиват на базата на нашата потребност от “любов”, на нашето желание да съхранява и защитава свещения обект, към който сме привързани, а именно към майката и връзката ни с нея. За възрастните хора такъв свещен обект е нацията. Форнари се фокусира върху жертвеността като същност на войната: жаждата на хората да умират за своята страна и стремежа да се жертват за благото на нацията. Независимо от това, че дадени теории могат да обяснят защо войните съществуват, те не обясняват причините за тяхното възникване; в същото време те не обясняват съществуването на някои култури, които не познават войната като такава. Ако вътрешната психология на човешкия разум е неизменна, то подобни култури не би трябвало да съществуват. Някои милитаристи, такива като Франц Александър, например, утвърждават, че състоянието на мир е илюзия. Периодите, за които е прието да се наричат “мирни”, всъщност са периоди на подготовка за бъдеща война или ситуация, когато войнствените инстинкти се подтиснат от по-силна държава, например Pax Britannica.

Дадените теории се основават уж на преобладаващото мнение на болшинството от населението. Обаче те не отчитат факта, че много малко войни в историята са действително резултат от волята на народа. В повечето случаи народът насилствено е бил въвлечен във война от своите управници.

Една от теориите, за  политическите лидери е разработена от Морис Уолш. Той утвърждава, че преобладаващото население е неутрално по отношение на войната и че войните се случват само тогава, когато на власт идват лидери с психологическо ненормално отношение към човешкия живот. Войните се започват от държавни глави, които преднамерено се стремят да воюват – такива като Наполеон, Хитлер и Александър Македонски. Подобни хора застават начело на държавата по време на криза, когато населението търси водач с твърда воля, който, както им се струва, е способен да им реши проблемите.

Еволюционна психология

Привържениците на еволюционната психология са склонни да твърдят, че човешките войни са аналог на поведението на животните, които се борят за територии или се конкурират за храна или партньор. По своята природа животните са агресивни, в човешката среда подобна агресивност прелива във война. С развитието на технологиите човешката агресивност е достигнала такъв предел, че започва да заплашва оцеляването на целия вид. Един от първите последователи на тази теория е Конрад Лоренц.

Подобни теории са разкритикувани от учени като Джон Г. Кенеди, които смятат, че организираните, продължителни войни съществено се отличават от сбиванията за територии при животните и не само по отношение на технологиите. Ашли Монтегю твърди, че социалните фактори и възпитанието се явяват определящи фактори за хода и развитието на войните и това ги прави човешко изобретение, имащо своите исторически и социални корени.

Социални теории

Социолозите дълго време изучават причините за възникване на войните. Съществуват множество теории, като доста от тях си противоречат една на друга.

Привържениците на една от школите – Primat der Innenpolitik (Приоритет на вътрешната политика) приемат за основа работата на Екарт Кер и Ханс-Улрихт Вилер, които смятат, че войната е продукт на местните условия и само насочването на агресията се определя от външни фактори. Например, Първата Световна война е била резултат не от международни конфликти, тайни заговори или нарушаване баланса на силите, а резултат от икономическата и политическа ситуация във всяка една от страните, въвлечени в конфликта.

Дадената теория се отличава от традиционния подход Primat der Au?enpolitik(Приоритет на външната политика) на Карл фон Клаузевиц и Леополд фон Ранке, които твърдят, че войната и мира се явяват следствие от решенията на държавниците и от дадената геополитическа ситуация.

Демографски теории

Демографските теории могат да се подразделят на два класа: Малтусиански теории и теории за преобладаване на младежта.

Малтусиански теории

Съгласно малтусианските теории причините за война се крият в прираста на населението и недостига на ресурсите.

Така например, папа Урбан ІІ през 1095 година, в навечерието на Първия кръстоносен поход, пише: „Земята, която сте наследили, от всички страни е заобиколена от море и планини и е много малка за вас – тя едва изхранва хората. Ето защо вие се убивате и измъчвате един друг, водите войни, ето защо много от вас загиват в граждански раздори. Спрете вашата ненавист, нека враждата ви да свърши. Стъпете на пътя към Гроба Господен, отвоювайте тази земя от нечестивата раса и я вземете за себе си“.

Това е едно от първите описания на това, което впоследствие е наречено Малтусианска теория на войната. Томас Малтус (1766-1834) пише, че населението винаги се увеличава до тогава, докато нарастването му не се ограничи от война, болест или глад.

Поддръжниците на Малтусианските теории смятат, че относителното намаление на количеството военни конфликти през последните 50 години, особено в развиващите се страни, се явява следствие от това, че новите технологии са способни да изхранят доста по-голямо количество хора; в същото време достъпността на контрацептивните средства доведоха до съществено намаляване на раждаемостта.

Теория за преобладаване на младежите

Теорията за преобладаването на младежите съществено се отличава от малтусианските теории. Нейните привърженици смятат, че съчетанието на голямо количество млади мъже (като това е представено графически във Възрастово-половата пирамида) с недостиг на постоянна мирна работа води до голям риск от война.

В същото време когато малтусианските теории се фокусират върху противоречията между нарастващото население и наличието на природни ресурси, теорията за преобладаването на младежите се фокусира върху несъответствието между количеството бедни, без притежаващи някакво наследство, млади мъже и достъпните работни позиции в съществуващата социална система на разделението на труда.

Голям принос в развитието на дадената теория внасят френският социолог Гастон Бутуа, американският социолог Джек А. Голдстоун, американския политолог Хари Фулер и немския социолог Гунар Хайнсон. Самюел Хантингтон разработва своя теория за Сблъсъка на цивилизациите, която заимства доста неща от теорията за преобладаване на младежите: „Не мисля, че ислямът се явява по-агресивна религия, от която и да е друга; но подозирам, че през цялата ни история от ръцете на християните са загинали повече хора, отколкото от мюсюлманите. Като ключов фактор тук се явява демографията. Според доста изчисления, хората, които отиват да убиват са мъже на възраст от 16 до 30 години. През 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век, в мюсюлманския свят имаше висока раждаемост и това доведе до голям превес на количеството младежи. Но този превес неминуемо ще изчезне. Раждаемостта в ислямските страни пада, като в някои от тези страни дори стремително. От самото си начало ислямът се е разпространявал с огън и меч, но не смятам, че в мюсюлманската теология е заложена унаследена агресивност“.

Теорията за преобладаването на младежите е създадена съвсем наскоро, но вече е придобила голямо влияние върху външната политика и военната стратегия на САЩ. И Голдстоун и Фулър са консултирали американското правителство. Инспекторът от ЦРУ генерал Джон Л. Хелгерсон се позовава на тази теория в своя отчет за 2002 година  «The National Security Implications of Global Demographic Change».

Според Хейнсон, който пръв предлага теорията за преобладаването на младежите в нейната най-обща форма, превес се получава когато от 30 до 40 процента от мъжкото население принадлежи към „взривоопасната“ възрастова група от 15 до 29 години. Обикновено такова явление се предшества от взрив на раждаемостта, когато на една жена се падат от 4 до 8 деца.

В случаите, когато на една жена се пада по 2,1 деца: синът заема мястото на бащата, а дъщерята – мястото на майката. Общият сумарен коефициент на раждаемост 2,1 води до заместване на предишното поколение, а най-ниският коефициент води до измиране на населението.

В случая, когато в семейството се раждат от 4 до 8 деца, бащата трябва да обезпечи своите синове не с една, а с две до четири социални позиции (работа) за да имат те поне някаква перспектива в живота. Имайки в предвид, че количеството на уважаваните длъжности в обществото не могат да нарастват със същата скорост, както количеството храна, учебници и ваксини. Множеството „озлобени млади мъже“ се оказват в ситуация, когато техният юношески гняв прелива в насилие. Такива са твърде много в демографско отношение. Те нямат работа или са останали на не уважавана, нископлатена длъжност. Също така, често нямат възможност да водят сексуален живот до тогава, докато техните доходи не им позволят да създадат семейство.

Според Хейнсон, съчетаването на тези стресови фактори обикновено води до един от следните резултати:

-насилствено престъпление

-емиграция („не насилствена колонизация“)

-бунт

-гражданска война и (или) революция

-геноцид (за да се заеме мястото на убитите)

-завоюване (насилствена колонизация, съпроводена често с геноцид извън пределите на родната страна)

Религията и идеологията в този случай се явяват вторични фактори и се използват само за това, за да предадат на насилието подобие на законност, но сами по себе си те не могат да служат като източник на насилие, ако в обществото не съществува преобладаването на младежите. Съответно, привържениците на дадената теория разглеждат и „християнския“ европейски колониализъм и империализма, а също днешната „ислямска агресия“ и тероризма като резултат от демографския превес. Секторът на Газа се явява типична илюстрация на даденото явление: повишената агресивност на населението, предизвикана от излишък на млади не устроени мъже. За контраст ситуацията може да бъде сравнена със съседния относително мирен Ливан.

Друг исторически пример, когато младежта е играла голяма роля във въстания и революции е Френската революция през 1789 година. При зараждането на нацизма важна роля играе икономическата депресия в Германия. Геноцидът в Руанда през 1994 година също може да бъде следствие от сериозно преобладаване на младежкото общество.

Независимо от това, че съотношението на ръста на населението и политическата стабилност е било известно още от момента на публикуване на Меморандума 200 за националната безопасност (National Security Study Memorandum 200) през 1974 година, но нито правителствата, нито Световната здравна организация не предприеха мерки по контрола на раждаемостта за предотвратяване на терористична заплаха. Изтъкнатият демограф Стивън Д. Мамфорд приписва това на влиянието на Католическа църква.

Теорията за преобладаването на младежите става обект на статистически анализ на Световната банка (Population Action International) и Берлинския институт по демография и развитие (Berlin-Institut fur Bevolkerung und Entwicklung). Подробните демографски данни са достъпни в международната база данни на Бюрото по преброяване на населението на САЩ.

Теорията за преобладаване на младежите е критикувана заради изказвания, водещи към расова, полова и възрастова „дискриминация“.

Рационалистически теории

Рационалистическите теории предполагат, че и двете страни в конфликта действат разумно и се основават на желанието да получат най-голяма изгода при минимални загуби от своя страна. Изхождайки от това, ако и двете страни знаеха предварително как би приключила войната, то за тях би било най-добре да да приемат резултатите от войната, без сражения и без напразни жертви. Рационалистическата теория издига три причини, поради които някои страни не са в състояние да се договорят, а вместо това започват да воюват: проблемът с неделимостта, асиметричността на информацията с умишленото намерение за въвеждане в заблуда и невъзможността да се разчита на обещанията на противника.

Проблем с неделимостта възниква, когато двете страни не могат да достигнат до взаимно съгласие с помощта на преговори, защото вещта, която се стремят да придобият е неделима и може да принадлежи само на едната страна. Като пример може да се посочи войната за Храмовата планина в Йерусалим.

Проблем с асиметричността на информацията възниква когато две държави не могат предварително да пресметнат вероятността на победата и да достигнат до мирно съглашение защото всяка една от тях има притежава военни секрети. Те не могат да си разкрият картите защото не се доверяват една на друга. Освен това всяка една от тях се опитва да преувеличи собствените си сили. Например, Швеция се опитва да заблуди нацистите относно своя военен потенциал, разигравайки картата на „арийското превъзходство“ и показвайки на Херман Гьоринг армия от обикновени войници, преоблечени в униформи на елитни войски.

Американците вземат решение да започнат война във Виетнам, знаейки прекрасно, че комунистите ще се съпротивляват, но недооценявайки способността на партизаните да се противопоставят на редовната армия на САЩ.

И накрая, преговорите за предотвратяването на войната могат да приключат с провал заради неспособността на държавите да съблюдават правилата на честната игра. Двете страни биха могли да избегнат войната, ако се придържаха към първоначалните договорености. Но, според сделката, едната страна получава такива привилегии, че става по-силна и започва да иска все повече и повече, в резултат на което на по-слабата страна не й остава нищо друго, освен да се защитава.

Рационалистическият подход може да бъде критикуван по много позиции. Предположението за взаимните пресмятания за печалбите и загубите изглежда съмнително – например, в случаите на геноцид по време на Втората световна война, когато на по-слабата страна не й се оставя никаква алтернатива. Рационалистите, приемат че държавата действа като нещо цяло, обединено от една воля, а лидерите на държавите са разумни и са в състояние обективно да преценят вероятността за успех или поражение, а с това никак не могат да се съгласят привържениците на поведенческите теории, цитирани по-горе.

Рационалистическите теории обикновено са добре приложими в теорията на игрите, а не при моделирането на решения, които стоят в основата на всяка война.

Икономически теории

Другата школа се придържа към теорията, съгласно която войната може да се разглежда като нарастване на икономическата конкуренция между страните. Войните започват като опит да се овладеят пазарите и природните ресурси и като следствие богатството.

Представителите на ултра-десните политически кръгове, например, твърдят, че силният има естествено право над всичко, което слабият не е способен да задържи. Някои политици-центрици също се придържат към икономическата теория за обяснение на войната. „Има ли на бял свят поне един мъж, поне една жена, дори дете, което да не знае, че причините за война в съвременния свят се крият в индустриалната и търговска конкуренция?“ – Вудро Уилсън, 11 септември 1919 г. Сент-Луис.

„Бях на военна служба 33 години и четири месеца и по-голямата част от това време работих като висококвалифициран обирджия, работещ за Големия бизнес, Уолт -Стрийт и банкерите. Накратко казано, аз съм рекетьор, капиталистически гангстер“. – един от най-високопоставените и имащ най-голямо количество награди морски пехотинец (награден с два Почетни медала) генерал-майор Смадли Батлер (основен кандидат в Сената от Републиканската партия на САЩ) през 1935 година.

Марксистка теория

Марксистката теория изхожда от позицията, че всички войни в съвременния свят се случват заради конфликтите между класите и между империалистическите сили. Тези войни са част от естественото развитие на свободния пазар и ще изчезнат само тогава, когато настъпи Световната революция.

Теория за възникване на войните в политологията

Със статистически анализ на войната за пръв път се заема изследователят на Първата световна война Луис Фрай Ричардсън (Lewis Fry Richardson).

Съществуват няколко различни школи по международни отношения. Привържениците на реализма в международните отношения твърдят, че основната мотивация на държавите е собствената им безопасност.

Друга теория разглежда въпроса за властта в международните отношения и Теорията за прехода на властта, която построява света в определена йерархия. Тя обяснява най-големите войни с предизвикателството на действащата хегемония от страната на Великата държава, която не се подчинява на нейния контрол.

Позицията на обективизма

Айн Ранд, създателка на обективизма и защитничка на рационалния индивидуализъм и ненамесата при капитализма доказва, че ако човекът иска да се противопостави на войната, той е длъжен най-напред да се противопостави на икономиката, контролирана от държавата. Тя смята, че мир на земята няма да има, докато хората се придържат към стадните инстинкти и жертват индивидите заради колектива и неговото митично „благо“.

 

Цели на страните във войната

Пряката цел на войната е натрапване на противника своята воля. При това, често пъти инициаторите на войната преследват и косвени цели като, например, укрепване на вътрешнополитически позиции („малката победоносна война“), дестабилизация на региона като цяло, отклоняване и обвързване със силите на противника. В новото време, за страната, непосредствено започнала войната, целта се явява мир, по-добър от довоенния (Лидъл Харт, „Стратегия на косвените действия“). За страната, изпитваща агресия, от разпалващия войната противник, цел на войната автоматически става обезпечаване на собственото си оцеляване, противопоставяне на противника, желаещ да наложи волята си и предотвратяване на рецидивите от агресията.

В реалния живот често няма рязка граница между нападащата и отбраняващата се страна, защото и двете страни са на ръба на открита проява на агресия и коя от тях ще започне атаката първа е работа на случайността и на възприетата тактика. В такива случаи целите на войната и на двете страни са еднакви – налагане своята воля на противника, с цел подобряване на довоенното си положение.

Имайки в предвид горното, може да се направи извода, че войната може да бъде:

– Напълно спечелена от една от противоборстващите страни: Или волята на агресора ще бъде наложена, или за отбраняващата се страна, нападенията на агресора успешно ще са пресечени и неговата активност е потушена.

Целите на нито една от страните не е изпълнена докрай – волята на агресора(или агресорите) е изпълнена, но не напълно

Военна печалба

Откупът на Атуалпа

Откупът на Атуалпа, владетел на инките (18 юни 1533) се смята за най-крупния военен откуп в световната история

Състояние на война

Състоянието на война влече след себе си редица правови последствия – прекратяване на дипломатическите и други отношения между воюващите държави, прекратяване на международни договори и др. Така например, всички договори между Русия и Япония за разделянето на островите (Сахалин и Курилските острови), сключени през ХІХ век, са изгубили своята сила във връзка с Руско-японската война 1904-1905, затова всякакви препратки към тях в наше време са неправомерни.

Войната може да завърши с безусловна капитулация на едната от противоборстващите страни, или с мирен договор, частично удовлетворяващ участващите страни. Във всеки случай войната завършва с мир, който, обикновено се определя като отсъствие на война, или състояние на премахнати противоречия.

Войни в човешката история

До ХІХ век войните са имали сравнително тясна икономическа база и са се водили, като правило, от немногочислени професионални армии. От втората половина на ХІХ век , особено през ХХ век, войните изискват огромно напрежение на икономиката на воюващите страни и въвличат в продължителна борба на многомилионни маси хора. Във военния конфликт участват много страни, превръщайки войната във световна война. В Първата световна война са участвали над 70 милиона човека, а във Втората световна война над 110 милиона.

Ролята на войната в човешкото общество се оценява нееднозначно.

Към отрицателните последствия от войните, освен гибелта на хората, може да се причисли този комплекс, който се обозначава като хуманитарна катастрофа: глад, епидемии. Съвременните глобални войни са свързани с огромни човешки и материални загуби, с небивали преди разрушения и бедствия. Например, загубите във войните на европейските страни (убити и починали от раните си и от болести) са: през ХVІІ век – 3,3 милиона души; през ХVІІІ век – 5,4; през ХІХ и началото на ХХ век (до Първата световна война) – 5,7; през Първата световна война – над 9 милиона; през Втората световна война (включително загиналите в нацистки концентрационни лагери) – над 50 милиона души. Впрочем, съвременните конфликти далеч не винаги стават месомелачки.

Към положителните последствия на войните се отнасят обмена на информация (в благодарение на Таласката битка арабите научават от китайците тайната на приготвянето на хартията) и ускоряват хода на историята. Левите марксисти смятат войната за катализатор на социална революция, а също и премахване на противоречията (войната като диалектически момент на отрицание у Хегел).

Някои изследователи отнасят също към положителните за човешкото общество като цяло (не за човека) следните фактори:

1) Войната връща в човешкия социум биологическия подбор, когато за потомство оставя най-приспособените за живот. При обикновените условия на човешките общества действието на законите на биологията при избор на партньор силно отслабва.

2) По време на военните действия се премахват всички забрани, които се налагат върху човека в обществото в нормално време. Като следствие, войната може да се разглежда начин и метод за премахване на психическото напрежение в рамките на целия социум.

3) Страхът пред налагане на чуждата воля, страхът пред лицето на опасността се явява изключителен стимул към технически прогрес. Неслучайно много новости се изобретяват и появяват отначало за военни нужди и само след това намират своето приложение в мирния живот.

  1. Оздравяването на международните отношения на най-високо ниво и обръщане на световните съобщества към такива ценности като: човешкия живот, мира и др. в пост военния период.

 

Исторически видове на войните

Войните на Древния свят

Завоевателните походи на древните държави с цел поробването на племена, намиращи се на по-ниско ниво на развитие, събирането на данъци и вземането на роби (Например, Галската война, Маркоманската война и др.);

Междудържавните войни с цел завземането на територии и ограбване на завоюваните страни (например, Пуническите войни, Гръцко-персийските войни);

Войните между различни групировки на аристократи ( например, войните на диадохите за разделянето на империята на Александър Македонски през 321-276 г. преди новата ера);

Въстанията на робите ( например, въстанието на робите в Рим под ръководството на Спартак);

 

въстанията на селяните и занаятчиите ( въстанието на „Червеновеждите“ в Китай).

Войните на Средновековието

Религиозните войни: Кръстоносните походи, Джихада;

Династическите войни (например, Войната на Бялата и червената роза в Англия);

Селските войни-въстания против държавната власт ( например, Жакерия във Франция, Селската война в Германия

 

Войни на новото и най-новото време

 

Колониалните войни на капиталистическите страни за поробване на народите на Азия, Африка, Америка, Океания (например, Опиумните войни);

Войните на държавите и коалицията на държави за хегемония (например, Северната война, Американо-Мексиканската война, Корейската война, Етиопско-еритрейската война), войните за световно господство (Седемгодишната война, Наполеоновите войни, Първата и Втората световна война);

Гражданските войни, съпровождащи развитието на социалистическите и буржоазно демократически революции. Често гражданските войни се сливат с войните против външна интервенция (Гражданската война в Китай);

 

Национално-освободителните войни, на народите, зависими и колониални страни против колонизаторите, за установяване на държавна независимост, или за нейното запазване, против опитите да се възстанови колониалния режим (например, Алжирската война, Колониалната война на Португалия и др.)

Революциите често завършват с войни и в някаква степен се явяват като такива.

Постиндустриални войни

Смята се, че постиндустриалните войни са преди всичко дипломатически и шпионски противопоставяния

Хуманитарна война (например, войната в Косово)

Контратерористическа операция

Метежнически конфликт (Босненската война, войната в Нагорни Карабах)

 

Виж още:

Превантивна война

Гражданска война

Религиозна война (Свещени войни)

Студена война

Ядрена война

Световна война

Битка

Въоръжен конфликт

Закони и обичаи на войната

Воюваща страна

Списък на войните

Богове на войните

Военно време

Пацифизъм

Движение за мир

 

Връзки за война:

http://plato.stanford.edu/entries/war/

http://en.wikipedia.org/wiki/War

 

Leave a Reply